КОНТРОЛЪТ Питейната вода, в това число и детската, се сертифицира от специално акредитирани експерти на Министерство на здравеопаз и на Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Основните нормативни документи, които регламентират качеството, производството и контрола върху питейната вода, включително и бутилираната, са “Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели”, приета с ПМС №178 от 23.07.2004 г. и “Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели” (ДВ, бр. 30 от 2001 г.). Преди всичко експертите оценяват състоянието на източника – извора или кладенеца (не за година, а за няколко години), а след това вече изследват качеството на самата вода. Бутилираната вода се проверява много по- прецизно от всяка друга популярна напитка. Например, качеството на Кока-кола се оценява по 5-6 показатели, докато за обикновената питейна вода те са над 50. Защо, не е трудно да се досетите: нали питейната вода я използваме в неограничени количества, дори с нея приготвяме храната си. Некачествената вода може да доведе до много по-големи вреди за детския организъм, отколкото една чаша некачествена газирана напитка. Показателите, по които се оценява водата, се делят на две групи: химически и микробиологически. В тази връзка съществуват два термина – безвредност и безопасност. Вредата може да се дължи на изобилието на едни или други химически елементи, например олово, флуор. Все пак, ще ви се наложи да изпиете страшно много такава вода, преди тези елементи да се натрупат в организма ви и да нанесат сериозни вреди. Достатъчно е, обаче да изпиете една чаша вода с неблагоприятен микробиологичен състав, за да се разболеете веднага, и то сериозно. Затова първото, на което трябва да се обърне внимание и от което детето може да пострада най-сериозно, са микробиологичните елементи на водата: тя се проверява за отсъствието на чревни бактерии и вируси. Дори и ако за момента съдържанието в бутилката вода е много чисто, това не е достатъчно. Тя трябва да се задържи така 6 – 12 месеца (нормалният срок за съхранение на бутилирана вода) и да се задържи в първоначалното си състояние. Затова втората задача на експерта е да оцени на място производството и всички технологии за прочистване и обработване на водата. Само така може да се определи дали дадена фирма може да получи одобрение за серийно производство. Съществуват методи за прочистване на водата от някои елементи – от изобилие на желязо, натрий или само на хлор. Практически е възможна всякаква корекция по състава на солите във водата. Най-добрата вода от висока категория е тази вода, която е добита от кладенец и не е обработвана, т. е. тя е в природен вид и съдържа всички необходими елементи в нужното количество и нищо излишно.